Свободно движение на хора Свободно движение на хора

Свободното движение на хора представлява една от основните свободи на вътрешния пазар, който включва пространство без вътрешни граници, и в който свободата се гарантира в съответствие с разпоредбите на Договора.

Съгласно чл. 21 от Договора за функционирането на Европейския съюз, всеки гражданин на Съюза има право свободно да се движи и да пребивава в рамките на територията на държавите членки при спазване на ограниченията и условията, предвидени в Договорите, и на мерките, приети за тяхното осъществяване.

Право на придвижване и право на пребиваване

Условията, уреждащи упражняването на правото на гражданите на Съюза и на членовете на техните семейства на свободно движение и пребиваване на територията на държавите членки, са определени в приетата през април 2004 г. Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета.

Съгласно разпоредбите на Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, всички граждани на ЕС имат правото да влизат в друга държава членка посредством лична карта или валиден паспорт, като за престой по-малък от три месеца не се нуждаят от никакви други документи (не са необходими визи, разрешения за работа или други специални документи/разрешителни).  

Директивата се прилага само по отношение на граждани на ЕС, които се преместват или пребивават в държава членка, различна от тази, на която те са граждани, и по отношение на членовете на техните семейства, които ги придружават или се присъединяват към тях. Правото на престой по-дълъг от три месеца подлежи на някои условия и получаване на разрешение за пребиваване от компетентните органи на приемащата държава членка. Такова право имат лицата, които са ангажирани с някаква икономическа дейност (работници и самостоятелно заети лица), ученици, студенти и други лица, които могат да докажат, че разполагат с достатъчни финансови средства и медицинска застраховка за да гарантират, че няма да се превърнат в бреме за социалните служби на приемащата държава членка по време на своя престой. Същите изисквания са приложими и за членовете на семейството на гражданин на ЕС.

За повече информация: http://europa.eu/youreurope/citizens/index_bg.htm

Свободно движение на работници

Свободното движение на работници е една от основните свободи, залегнали в член 45 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС). Разпоредбите на ДФЕС изискват държавите членки да премахнат всякаква дискриминация, основаваща се на гражданство между работниците от държавите членки, що се отнася до заетост, възнаграждение и други условия на труд. Свободното движение на работници включва и правото, при спазване на ограниченията, основаващи се на съображения за обществен ред, обществена сигурност и обществено здраве:

а) да се приемат действително направени предложения за наемане на работа;

б) да се придвижва свободно на територията на държавите членки за тази цел;

в) да пребивават в държава членка за целите на заетостта, в съответствие с разпоредбите уреждащи заетостта на гражданите от тази държава, предвидени в законови, подзаконови или административни разпоредби;

г) да остава на територията на държава членка след наемане на работа в тази държава при условията, които се предвиждат в регламенти на ЕС.

Принципът на свободното движение на работници залегнал в ДФЕС е доразвит във вторичното законодателство на ЕС и по конкретно в:

Регламент (ЕИО) № 1612/68 на Съвета от 15 октомври 1968 година относно свободното движение на работници в Общността

Регламент (ЕИО) № 492/2011 на Съвета от 5 април 2011 година относно свободното движение на работници в Съюза

Считано от 1 януари 2014 г. отпаднаха съществуващите до момента ограничения пред достъпа на граждани на България и Румъния до трудовите  пазари на някои държави от ЕС. Българските и румънските граждани вече могат свободно да упражняват правото си на труд във всяка държава от ЕС, без да се нуждаят от разрешително за работа.

За повече информация: http://ec.europa.eu/social/main.jsp?catId=508&langId=bg

 

Командироване на работници

Директива 96/71/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 1996 г. относно командироването на работници в рамките на предоставянето на услуги.
Директивата се прилага за предприятия, които в рамките на транснационалното предлагане на услуги, командироват работници на територията на държава-членка, при условие че съществува трудово правоотношение между командироващото предприятие и работника за периода на командироване:

  • за собствена сметка и под свое ръководство по договор, сключен между командироващото предприятие, и страната, за която са предназначени услугите;
  • в организация или предприятие, притежавано от групата;
  • като предприятие за временна работа, на предприятие-ползвател.


За целите на директивата, "командирован работник" означава работник, който за ограничен период извършва неговата работа на територията на държава членка, различна от държавата, в която обикновено работи. Определението за работник е това, което се съдържа в законодателството на държавата членка, на чиято територия се командирова работникът.

В България разпоредбите на Директива 96/71/ЕС са въведени с: Кодекса на труда; Закона за здравословни и безопасни условия на труд; Закона за насърчаване на заетостта и  Наредбата за условията и реда за командироване на работници или служители от държавите членки или на работници или служители от трети страни в Република България в рамките на предоставяне на услуги.

Контролът, по спазване на трудовото законодателство, включително по отношение на командироването на работници в рамките на предоставянето на услуги, се осъществява от Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда"


Системи за социална сигурност

Необходимостта от координиране на системите за социална сигурност на държавите членки е регламентирана в чл. 48 от Договора за функционирането на Европейския съюз, който изисква Европейския парламент да предприемат такива мерки в областта на социалната сигурност, които са необходими за да се гарантира свободното движение на работници.

От 1 май 2010 г. се приложими са разпоредбите на:

Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност и Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност.

Считано от същата дата са отменени Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета от 14 юни 1971 година за прилагането на схеми за социално осигуряване на заети лица и членове на техните  семейства, които се движат в рамките на Общността и Регламент 574/72 за неговото прилагане. Тези регламенти са отменени за гражданите на ЕС, но продължават да се прилагат за Норвегия, Исландия и Лихтенщайн.

Разпоредбите на Регламент № 883/2004 предвиждат въвеждане на принципа на равно третиране, съгласно който лицата, за които се прилага регламента получават същите обезщетения и имат същите задължения съгласно законодателството, на която и да е държава членка, както нейните граждани. Разпоредбите на регламента се отнасят за цялото законодателство, което се отнася до следните клонове на социално осигуряване:

  • обезщетения за болест;
  • обезщетения за майчинство и съответните им обезщетения за гледане на малко дете от бащата;
  • обезщетения за инвалидност;
  • обезщетения за старост;
  • обезщетения за преживели лица;
  • обезщетения за трудови злополуки и професионални болести;
  • помощи при смърт;
  • обезщетения за безработица;
  • предпенсионни обезщетения;
  • семейни обезщетения.

Важно е да се има предвид, че правилата за координация на системите за социална сигурност не заменят националните системи с една-единствена европейска система. Всички страни са свободни да решават кой трябва да се осигурява съгласно тяхното законодателство, какви обезщетения да се предоставят и при какви условия. ЕС определя общи правила за защита на вашите права на социална сигурност, когато отивате от една европейска страна в друга.

От 28 юни 2012 г. е в сила Регламент (ЕС) № 465/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2012 година за изменение на Регламент (ЕО) №883/2004 и Регламент (ЕО) №987/2009. Регламентът цели да бъдат отразени законодателните промени в някои от държавите членки по отношение на системите за социална сигурност, с което да се гарантира правна сигурност за заинтересованите страни.

Можете да научите какви са вашите пенсионни права, обезщетения за безработица, семейни обезщетения и други социалноосигурителни права в конкретна държава от ТУК.

 

За повече информация:

Свободно движение на хора, убежище и емиграция

Европейски портал за трудова мобилност (EURES)