Временно предоставяне на услуги в България Временно предоставяне на услуги в България

Дейностите по временно (трансгранично) предоставяне на услуги представляват важна част от свободното движение на услуги в ЕС.

Временното предоставяне на услуги е предоставяне на услуги от доставчик, който е законно установен в друга държава членка, държава страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство или Швейцария и еднократно или за определен период от време ще упражнява своята дейност в България, без да се установява трайно.

Временното предоставяне на услуги се характеризира с липсата на стабилно и продължително участие в икономически живот на приемащата държава.

Възможността за временно предоставяне на услуги в България е уредена в Закона за дейностите по предоставяне на услуги (ЗДПУ). Съгласно чл. 19 от ЗДПУ, всеки доставчик, който има право да упражнява дейност по предоставяне на услуги по законодателството на друга държава членка, може свободно да упражнява тази дейност на територията на България, без да подлежи на разрешителен режим, когато ще извършва тази дейност временно или еднократно без установяване.

Временният характер на отделните дейности в сферата на услугите се различава. Той се определя в специалните закони регламентиращи конкретната дейност и зависи от нейната спецификата, както и въз основа на продължителността, периодичността или последователността на предоставяне на услугата.

Изисквания при временно предоставяне на услуги могат да бъдат приложими към някои професии и дейности в сферата на услугите, които са определени в съответните специалните закони при спазване на принципите на недискриминация, необходимост и пропорционалност. В повечето случаи това включва изискване за уведомяване на съответния компетентен орган.

На доставчик, който желае да предоставя услугите си в България временно, може да се наложи да:

  • Подаде уведомление до съответния компетентен орган;
  • Да предостави копие на документ, удостоверяващ правото да предоставя съответната услуга в страната, в която е установен, придружено с превод на български език;
  • Да предостави копие от документ, съдържащ данни за наличието на валидна застраховка в случаите, когато съгласно българското законодателство, се изисква такава застраховка при предоставянето на определени услуги.

Българските компетентните органи са длъжни да приемат документи, издадени по законодателството на друга държава членка, които са еквивалентни или по същността си сравними с целта на изискванията, определени в българското законодателство, като в повечето случаи е необходим официален превод на тези документи.

За да проверите дали дейността, която извършвате е регулирана професия в България и какви са приложимите към нея изисквания, можете да се информирате от интернет страницата на Националния център за информация и документация.

Българските компетентни органи си сътрудничат с органите от други държави членки посредством Информационната система за вътрешния пазар. Чрез използване на системата, българските компетентни органи имат право да проверят валидността и истинността на представените документи издадени от компетентни органи от друга държава членка.

Важно е да се има предвид, че при временно предоставяне на трансгранични услуги, в зависимост от вида на услугата и начина на нейното предоставяне, трябва да са изпълнени и други изисквания на българската нормативна уредба свързани с данъчното облагане, осигуряването, трудовото право, опазване на околната среда, защитата на потребителите и др.

Секторите, за които в българското законодателство има изисквания при временно предоставяне на услуги са:

  • Туризъм /Закон за туризма/
  • Строителство /Закон за камара на строителите/
  • Строителен надзор /Закон за устройство на територията/
  • Архитектура /Закон за камара на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране/
  • Ветеринарномедицинска дейност /Ветеринарномедицинска дейност/

Регулирани професии /Закон за признаване на професионалните квалификации/.