Право на собственост Право на собственост

Закон за собствеността

Законът за собствеността урежда собствеността, другите вещни права и тяхното придобиване, изгубване и защита, както и владението и вписванията.

Собственост на физически и юридически лица могат да бъдат всички вещи с изключение на тези, които съгласно Конституцията на Република България са изключителна държавна собственост или по силата на закона са публична държавна или общинска собственост.

Граждани и юридически лица от държави - членки на Европейския съюз, или на държави - страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство, могат да придобиват право на собственост върху земя при спазване на изискванията, установени със закон, в съответствие с условията на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз. Лицата, които не пребивават постоянно в Република България, могат да придобиват земя за втори жилищен имот след изтичането на срока, определен при условията на Договора за присъединяване на Република България към ЕС.

Чужденци или чуждестранни юридически лица могат да придобиват право на собственост върху земя при условията на международен договор, ратифициран по реда на чл. 22, ал. 2 от Конституцията на Република България, обнародван и влязъл в сила, а чужденците - и при наследяване по закон.  

Чужденци и чуждестранни юридически лица могат да придобиват право на собственост върху сгради и ограничени вещни права върху недвижим имот в страната, освен ако със закон е установено друго.  

Чужда държава или междуправителствена организация може да придобива право на собственост върху земя, сгради и ограничени вещни права върху недвижим имот в страната въз основа на международен договор, на закон или акт на Министерския съвет. Чужда държава не може да придобива право на собственост върху недвижим имот в страната по наследство.

Закон за собствеността и ползването на земеделските земи

Съгласно Закона за собствеността и ползването на земеделските земи са тези, които са предназначени за земеделско производство и:

  • не се намират в границите на урбанизираните територии (населени места и селищни образувания), определени с подробен устройствен план, или с околовръстен полигон;
  • не са включени в горския фонд;
  • не са застроени със сгради на: промишлени или други стопански предприятия, почивни или здравни заведения, религиозни общности или други обществени организации, нито представляват дворове или складови помещения към такива сгради;
  • не са заети от открити мини и кариери, от енергийни, напоителни, транспортни или други съоръжения за общо ползуване, нито представляват прилежащи части към такива съоръжения.

Земеделските земи могат да бъдат собственост на граждани, на държавата, на общините и на юридически лица. Чужди държави не могат да притежават право на собственост върху земеделски земи.

Граждани и юридически лица от държавите - членки на Европейския съюз, и на държавите - страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство, могат да придобиват право на собственост върху земеделски земи при условията на този закон след изтичането на срока, определен в Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз.

Гражданите на държави - членки на Европейския съюз, които са самостоятелно заети земеделски производители имащи желание да се установят и постоянно да пребивават в Република България, и са вписани в това им качество по реда на Закона за регистър БУЛСТАТ, могат да придобиват право на собственост върху земеделски и горски имоти за земеделско ползване от деня на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз.

Чужденци или чуждестранни юридически лица могат да придобиват право на собственост върху земеделска земя при условията на международен договор, ратифициран по реда на чл. 22, ал. 2 от Конституцията на Република България, обнародван и влязъл в сила, а чужденците - и при наследяване по закон.

Чуждестранни юридически лица и чужди граждани могат да придобиват право на ползване на земеделска земя или други ограничени вещни права върху земя при условия и по ред, определени със закон.

Чужденци, които придобият право на собственост върху земеделски земи при наследяване по закон, но не отговарят на условията, предвидени в Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз, или друго не е предвидено в международен договор, ратифициран по реда на чл. 22, ал. 2 от Конституцията на Република България, са длъжни в тригодишен срок от откриване на наследството да прехвърлят собствеността на лица, които имат право да придобиват такива имоти.

Трудова заетост

Заетост на български граждани в чужбина

Българските граждани могат да работят в друга държава съобразно националното й законодателство и/или при условията и по реда, регламентирани с международен договор за обмен на работна сила, по който Република България е страна, като:

1. сключат договор с работодател от съответната държава чрез посредник;

2. бъдат командировани от работодателя си.

Работодателите и посредниците не могат да уговарят за българските граждани условия на труд и възнаграждения под минималните за приемащата държава съобразно националното й законодателство.

Взаимоотношенията между българските граждани и физическите и юридическите лица - посредници, чрез които се осигурява работа в друга държава, се уреждат с договор за посредничество.

Заетост на граждани на ЕС в Република България

Чужденец може да работи по трудово правоотношение или като командирован в рамките на предоставяне на услуги на територията на Република България след получаване на разрешение за работа в съответствие с изискванията, определени с акт на Министерския съвет или в международен договор, по който Република България е страна.

  • Разрешението се издава от Агенцията по заетостта по искане на местен работодател или на местното лице, приемащо на работа командирован чужденец.
  • Не се изисква разрешение за работа на лицата по чл. 18, ал. 3, както и за морските лица, посочени в чл. 88 от Кодекса на търговското корабоплаване.
  • Условията и редът за командироване на работници и служители от държавите - членки на Европейския съюз, държавите - страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство, и Конфедерация Швейцария, както и за допускане на командировани работници и служители от трети държави в Република България в рамките на предоставяне на услуги се определят с наредба на Министерския съвет

От датата на присъединяване на Република България към Европейския съюз, гражданите на държави - членки на Европейския съюз могат да упражняват правото си на свободно движение с цел работа в Република България, без да им е необходимо разрешение за работа.

Европейските граждани, които са изпратени в командировка в България, са обект на еднократна регистрация в Агенцията по заетостта, която се изпълнява от местното лице, което приема командированите служители.

Заетост на чужденци в България

Заетостта на чуждестранни граждани в Република България е нормативно регламентирана в Закона за насърчаване на заетостта и Наредбата за условията и реда за издаване, отказ и отнемане на разрешения за работа на чужденци в Република България.

Чужденец може да работи по трудово правоотношение или като командирован в рамките на предоставяне на услуги на територията на Република България след получаване на разрешение за работа в съответствие с изискванията, определени в Наредбата за условията и реда за издаване, отказ и отнемане на разрешения за работа на чужденци в Република България или в международен договор, по който Република България е страна.

Разрешението за работа се издава от Агенцията по заетостта по искане на местен работодател или на местното лице, приемащо на работа командирован чужденец.

Разрешенията за работа се издават за максимален период от 1 година. Срокът по ал. 1 може да бъде продължаван, ако не са отпаднали условията за първоначално издаване.

За издаване и продължаване на разрешение за работа за чужденец местният работодател внася такса в размер 600 лв. Такса в същия размер внася и местно лице, приемащо на работа командирован чужденец.

За сезонна работа до 6 месеца за една календарна година и за работа като преподавател в средно или висше училище таксата е 300 лв.

За преиздаване на разрешение за работа поради загубване, повреждане или унищожаване на документите се заплаща такса в размер 200 лв.

При наемане на работа или приемане на чужденец работодателят изисква от него да представи валиден документ за пребиваване, нотариално заверено копие от който съхранява за срока на наемането или приемането. Работодателят не носи отговорност, ако представеният му документ се окаже недействителен.

Работодателят уведомява Агенцията по заетостта за датата на действително започване на работа на чужденеца в 7-дневен срок.

Трудовите и осигурителните отношения на чужденци, наемани на територията на Република България от местни работодатели, се уреждат по условията на българското трудово и осигурително законодателство.

Българските работодатели трябва да представят подписаните трудови договори с чужденци и европейски граждани в Националната агенция за приходите в рамките на 3 дни от подписването им.

Не се изискват разрешения за работа на чужденци, които:

  • са с разрешено дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България или са с приравнени на техните права чрез предоставено им право на убежище, признат статут на бежанец или хуманитарен статут;
  • са наети или изпратени на работа по силата на международен договор, страна по който е Република България, когато освобождаването от задължението за притежаване на разрешение за работа е предвидено в договора;
  • са изпратени в страната по силата на междуправителствени договори и програми за оказване на правна, финансова, експертна, хуманитарна и друга помощ на български институции, с които не са в трудови правоотношения;
  • са управляващи търговски дружества или клон на чуждестранно юридическо лице;
  • са членове на управителни съвети и съвети на директорите на търговски дружества, доколкото не работят и по трудово правоотношение;
  • са представители на чуждестранни търговски дружества, регистрирани в Българската търговско-промишлена палата;
  • са акредитирани като членове на чуждестранни дипломатически, консулски и търговски представителства, както и на представителства на международни организации в Република България;
  • са официално акредитирани в Министерството на външните работи на Република България кореспонденти на чуждестранни средства за масово осведомяване;
  • при запазване на тяхното постоянно пребиваване в чужбина са участници в научни, културни или спортни мероприятия от обществена значимост, ако дейността им в Република България не надхвърля 3 месеца;
  • кандидатстват за статут на бежанец, за право на убежище или за хуманитарен статут - за трудова дейност, организирана в центровете, създадени от Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет;
  • са членове на семейства на граждани на Европейския съюз, на държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария, които по силата на сключени международни договори с Европейския съюз имат право на свободно движение; до получаване на разрешение за постоянно пребиваване в Република България заетостта се декларира по реда на ал. 6;
  • са приети като научни работници за целите на провеждане на научноизследователски проект по споразумение за прием с научноизследователска организация по смисъла на чл. 2, буква "в" от Директива 2005/71/ЕО на Съвета от 12 октомври 2005 г. относно специфична процедура за прием на граждани от трети страни за целите на провеждане на научноизследователска дейност - за срока на продължителност на проекта;
  • са членове на семейство на български граждани, които са граждани на трети страни; до получаване на разрешение за постоянно пребиваване в Република България заетостта се декларира по реда на ал. 6;
  • са членове на семейство на чужденец, получил разрешение за дългосрочно пребиваване в Република България, като заетостта им се декларира по реда на ал. 6.

Без разрешение за работа може да бъде осъществявана и краткосрочна заетост при условията определени в Наредбата за условията и реда за издаване, отказ и отнемане на разрешения за работа на чужденци в Република България, след регистрация в Агенцията по заетостта.

Синя карта на ЕС

При наемане на работа на чужденци за целите на висококвалифицирана заетост се издава единно разрешение за пребиваване и работа тип "синя карта на ЕС" съгласно разпоредбите на Закона за чужденците в Република България и правилника за прилагането му.

Важна предпоставка за получаване от чужденец на разрешение за работа и пребиваване тип "синя карта на ЕС" е, че чужденецът трябва да имат университетска степен на образование, получена въз основа на най-малко тригодишен курс на обучение.

За да кандидатстват за синя карта на ЕС, чужденецът трябва първо да получи разрешение за упражняване на висококвалифицирана трудова заетост от Агенцията по заетостта и виза за дългосрочно пребиваване от дирекция "Миграция" в Министерството на вътрешните работи. Чужденецът трябва да приложи към заявлението (и) копие от валиден международен паспорт, в това число издадената виза за дългосрочно пребиваване, както и (II) документи, доказващи, че чужденецът е здравно осигурен в съответствие с българското законодателство.

Сини карти от ЕС се издават за срок от до една година и могат да бъдат подновени за допълнителни периоди от по една година без ограничение, докато основанията за издаването им, все още са налице.

За контакти:

Агенция по заетостта:

София 1000, бул. Дондуков №3

Тел.: 980 87 19

Факс: 986 78 02

Е-mail: az@az.government.bg

Web: http://www.az.government.bg/