Митнически режим

Като държава членка на Европейския съюз, България е част от Митническия съюз (чл. 28 от Договора за функциониране на Европейския съюз), който обхваща цялата търговия със стоки и включва забрана на митата върху вноса и износа между държавите членки, и на всички такси с равностоен на мито ефект, както и приемането на обща митническа тарифа при техните отношения с трети страни.

От датата на присъединяване на България към Европейския съюз, страната ни прилага изцяло Общата търговска политика на ЕС по отношение вноса от трети страни, в това число Общата митническа тарифа и преференциалните търговски споразумения на ЕС, както и прилаганите антидъмпингови и защитни мерки.

Справка за прилаганите по вноса и износа мерки могат да бъдат направени в базата данни ТАРИК на ЕС (TARIC - Tarif Intégré de la Communauté).

Консултационен модул ТАРИК на ЕС

Консултационен модул КВОТА на ЕС

Комбинирана номенклатура - предходни години

Обвързваща тарифна информация

Автономни мерки за суспендиране на митата

Връзка към сайта на Европейската комисия за промените сигурност и безопасност

Приложимото законодателство регламентиращо вноса, износа и транзитното преминаване на стоки, валутни ценности и пътници през митническата територия на ЕС и в частност на Република България, както и осъществяването на митническия контрол включва редица регламенти, директиви, закони, правилници, наредби, постановления на Министерски съвет, международни Конвенции, Споразумения и др.

Приложимо законодателство

На национално ниво със Закона за митниците са регламентирани въпросите, свързани със статута и правомощията на митническата администрация, както и тези, свързани с изпълнението на митнически надзор и контрол.

Лицата и превозните средства, както и стоките, които се пренасят или превозват от тях, преминават границата на България през граничните контролно-пропускателни пунктове и подлежат на митнически надзор и контрол.

Митнически надзор е съвкупност от действията на митническите органи, предприемани с цел осигуряване спазването на митническото законодателство и на други разпоредби, приложими за стоките под митнически надзор.

Митнически контрол е извършването от митническите органи на специфични действия като проверки на стоки, на транспортни, търговски, счетоводни и други документи на физически и юридически лица, на превозни средства, на багажи и други стоки, пренасяни през държавната граница, и други подобни действия за осигуряване спазването на митническото законодателство и спазването на други разпоредби, приложими за стоките под митнически надзор, както и събирането на митни сборове.

Подробна информация по отношение на всички митнически изисквания, процедури и режими, можете да намерите на следните адреси:

http://www.customs.bg/

http://info.mitnica.com/index.php

Валутен режим

В България с Валутния закон се уреждат:

• сделките и плащанията между местни и чуждестранни лица;
• презграничните преводи и плащания;
• сделките с чуждестранна валута по занятие;
• сделките с благородни метали и скъпоценни камъни и изделия със и от тях по занятие, тяхното пренасяне през границата на страната и преработката им;
• пренасянето на парични средства през границата на страната;
• събирането, поддържането и предоставянето на статистическа информация за платежния баланс и международната инвестиционна позиция на страната;
• упражняването на валутен контрол.

Пренасяне през границата на България за или от държава - членка на Европейския съюз на парични средства, благородни метали и скъпоценни камъни и изделия със и от тях.

Не подлежи на деклариране пренасянето на парични средства в размер на 10 000 евро или повече или тяхната равностойност в левове или друга валута, както и на благородни метали и скъпоценни камъни и изделия със и от тях  през границата на страната за или от държава - членка на Европейския съюз.

Митническите органи на Република България могат да изискват предоставяне на информация, в случаите на основателни съмнения или данни за незаконни дейности, свързани с пренасянето на парични средства в размер по-малко от 10 000 евро или тяхната равностойност в левове или друга валута.

Задължението за деклариране при поискване се смята за неизпълнено при отказ за деклариране или ако декларираната информация е невярна или непълна.

Пренасяне през границата на България за или от трета страна на парични средства, благородни метали и скъпоценни камъни и изделия със и от тях

Парични средства

На деклариране пред митническите органи подлежи пренасянето на парични средства за или от трета страна в размер на 10 000 евро или повече или тяхната равностойност в левове или друга валута.

При пренасяне на парични средства в размер на 30 000 лв. или повече, или тяхната равностойност в друга валута през границата на страната за трета страна, лицата предоставят и удостоверение от компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите за липса на задължения или документ, удостоверяващ, че лицето не е вписано в регистъра на Националната агенция за приходите.

При пренасяне на парични средства за трета страна в размер на 30 000 лв. или повече, или тяхната равностойност в друга валута, чуждестранните физически лица декларират пред митническите органи само вида и размера на пренасяните парични средства, когато стойността им не надвишава предходно декларираните парични средства.

В случаите на основателни съмнения или данни за незаконни дейности, свързани с пренасянето на парични средства в размер по-малко от 10 000 евро или тяхната равностойност в левове, или друга валута, митническите органи могат да извършват контрол на физическите лица, като изискват от лицата да предоставят информация, свързана с тези средства.

Задължението за деклариране по ал. 1 се смята за неизпълнено при отказ за деклариране или ако декларираната информация е невярна, или непълна.

Равностойността на чуждестранните валути към лева за нуждите на декларирането се определя съгласно митническото законодателство.

Благородни метали и скъпоценни камъни в необработен, полуобработен и обработен вид, както и изделия със и от тях.

Пренасянето през границата на страната на благородни метали и скъпоценни камъни в необработен, полуобработен и обработен вид, както и изделия със и от тях не се декларира до следните размери:

1. злато и платина в необработен и полуобработен вид и монети общо до 37 грама без оглед на съдържанието на златото или платината;

2. бижута и аксесоари от сплави на златото или платината общо до 60 грама без оглед на съдържанието на златото или платината;

3. сребро в необработен и полуобработен вид и монети, както и бижута и аксесоари от сплави на среброто, общо до 300 грама без оглед на съдържанието на среброто;

4. скъпоценни камъни, вградени в изделията, посочени в т. 2 и 3.

Пренасянето през границата на страната на благородни метали и скъпоценни камъни и изделия със и от тях над посочените размери, както и пренасяните във вид на прах или друг вид изделия с и от благородни метали и скъпоценни камъни, извън изброените, за или от трета страна се декларират.

Когато пренасяните благородни метали и скъпоценни камъни и изделия със и от тях са с търговски характер по отношение на облагането им и мерките на търговската политика, те се третират като стоки, като за тях се прилагат и разпоредбите на Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 г. относно създаване на Митнически кодекс на Общността (ОB L 302 от 19 октомври 1992 г.) и Регламент (ЕИО) № 2454/93 на Комисията от 2 юли 1993 г. за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 г. относно създаване на Митнически кодекс на Общността (OB L 253 от 11 октомври 1993 г.).

Пренасянето през границата на страната на предмети от благородни метали и скъпоценни камъни и изделия със и от тях, които са движими културни ценности, се допуска само след писмено деклариране и при спазване условията на глава шеста, раздел VI от Закона за културното наследство.

Задължението за деклариране по ал. 1 се смята за неизпълнено при отказ за деклариране или ако декларираната информация е невярна или непълна.

Акцизи

Облагането с акциз, както и контрола върху производството, употребата, складирането, движението и обезпечаването на стоките, подлежащи на облагане с акциз е уредено със Закон за акцизите и данъчните складове, Правилника за неговото прилагане, както и други правни актове за отделните сектори.

На облагане с акциз подлежат:

• алкохолът и алкохолните напитки;
• тютюневите изделия;
• енергийните продукти и електрическата енергия;

Данъчнозадължени лица са:

• лицензираните складодържатели и регистрираните по този закон лица;
• лицата, за които е възникнало задължение по митническото законодателство по отношение на акцизни стоки;
• лица, които в нарушение на този закон са произвели или участвали в производството на акцизни стоки, държат или са участвали в държането на акцизни стоки, разпореждат се или са се разпоредили с акцизни стоки, за които не е бил заплатен акциз или акцизът е бил заплатен частично;
• освободените от акциз крайни потребители и временно регистрираните получатели;
• данъчните представители на лица, регистрирани по ДДС в друга държава членка, които извършват доставки на акцизни стоки при условията на дистанционна продажба по смисъла на Закона за данък върху добавената стойност;
• лицата, които получават на територията на страната акцизни стоки, освободени за потребление в друга държава членка, с изключение на случаите, когато лицата по т. 5 са изпълнили задълженията си по този закон.

Когато няколко данъчнозадължени лица са отговорни за заплащането на акциза, те са солидарно отговорни.

Задължение за заплащане на акциз на стоките, които подлежат на облагане възниква при:

1. производство на територията на страната;

2. въвеждане на територията на страната от територията на друга държава членка;

3. внасяне на територията на страната.

Задължението за заплащане на акциз възниква от датата на освобождаване на акцизните стоки за потребление.

Стоките, които се изнасят, са освободени от облагане с акциз. Когато е платен акциз за стоки, които се изнасят от България, се дължи възстановяване на платения акциз.

За повече информация:

Агенция "Митници" - Централно митническо управление

ул."Георги С. Раковски" № 47

София 1202

Тел.: 02/ 9859 45 28; 02/ 9859 4233   

Пресцентър: 02/9859 4210; 

Факс: 02/9859 4061

E-mail: pr@customs.bg

http://www.customs.bg/