Свободно предоставяне на услуги
Свободното движение на услуги представлява една от основните свободи на вътрешния пазар, който включва пространство без вътрешни граници, и в който свободата се гарантира в съответствие с разпоредбите на Договора.
Правото на свободно предоставяне на услуги е уредено и гарантирано в чл. 56 – 62 от Договора за функциониране на ЕС. Свободата на предоставяне на услуги е тясно обвързана с правото на свободно установяване в рамките на Европейския съюз, което е залегнало в разпоредбите на чл. 49-55 от Договора за функциониране на ЕС (ДФЕС).
Право на установяване
Съгласно чл. 49 от ДФЕС, ограниченията върху свободата на установяване на граждани на държава-членка на територията на друга държава-членка се забраняват. Тази забрана се прилага също и по отношение на ограниченията за създаване на търговски представителства, клонове или дъщерни дружества от граждани на всяка държава-членка, установили се на територията на друга държава-членка.
Свободата на установяване включва правото на достъп до и упражняване на дейност като самостоятелно заето лице, както и да се създават и ръководят предприятия, при условията, определени от правото на държавата, в която се извършва установяването предвидени за нейните собствени граждани.
Свободно предоставяне на услуги
Чл. 56 от ДФЕС забранява ограничаването на свободното предоставяне на услуги в рамките на Съюза по отношение на гражданите на държавите-членки, които са се установили в държава-членка, различна от тази, в която се намира лицето, за което са предназначени услугите.
Услугите се считат за "услуги" по смисъла на Договорите, ако те обикновено се предоставят срещу възнаграждение, доколкото не са регулирани от разпоредбите, отнасящи се до свободата на движение на стоки, капитали и хора.
По-конкретно "услугите" включват:
а) дейности от промишлен характер;
б) дейности от търговски характер;
в) дейности на занаятчиите;
г) дейности на свободните професии.
Без да се засягат разпоредбите относно правото на установяване, лицата които предлагат услуги имат право, за да ги осъществяват, временно да упражняват своята дейност в държавата-членка, където се предоставя услугата, при същите условия, каквито тази държава прилага спрямо своите собствени граждани.
През 2006 г. беше приета Директива 2006/123/ЕО за услугите на вътрешния пазар, която доразви тези две основни свободи.
Директива 2006/123/ЕО относно услугите на вътрешния пазар
Директива 2006/123/ЕО за услугите на вътрешния пазар (Директивата за услугите) е европейски правен акт, с който се цели да се премахнат административните и правни бариери пред дейностите по предоставяне на услуги, да се създаде по-прозрачна бизнес среда и нови възможности за бизнес в рамките на Единния пазар на ЕС.
Директивата регламентира общите правила и принципи относно правото на установяване на доставчиците на услуги и свободното предоставяне на услуги в съответствие с разпоредбите на чл. 49 и чл. 56 от Договора за функциониране на ЕС.
Директивата за услугите обхваща широк кръг от икономически дейности в сектора на услугите, като се прилага за всички услуги, които не са изрично изключени от нейния обхват.
Разпоредбите на Директивата за услугите са въведени в българското законодателство със Закона за дейностите по предоставяне на услуги, който е в сила от 23.02.2010 г.
В съответствие с Договора за функциониране на ЕС, практиката на Съда на ЕС и Директивата 2006/123/ЕО за услугите на вътрешния пазар, Закона за дейностите по предоставяне на услуги, установява правила за различни случаи на установяване и случаи на временно предоставяне на услуги.
За повече информация: