Европейско законодателство
Правната рамка на Европейския съюз обхваща така нареченото първично и вторично законодателство, както и практиката на Съда на Европейския съюз.
Основните принципи, характеризиращи правната система на ЕС са „прекия ефект" и „върховенството" на правото на ЕС, т.е. то може да бъде пряко приложимо в съдилищата на държавите-членки на ЕС и законите на държавите-членки на ЕС могат да бъдат обявени за неприложими, ако противоречат на правото на ЕС.
Първично право на ЕС
Първичното право на ЕС обхваща учредителните договори, последващите изменения към тях, както и техните приложения, допълнения и протоколи. Включват се и договорите за присъединяване на нови държави членки към ЕС.
В своята цялост, първичното право определя основните принципи и правила, на които се базира функционирането на ЕС. Урежда се разпределението на правомощия, както и условията и реда за вземане на решения в изпълнение на отговорностите за различните области на действие.
Последното преразглеждане на първичното право на ЕС беше извършено с Договора от Лисабон, който влезе в сила през декември 2009 г. С Договора от Лисабон бяха внесени промени в Договора за създаване на Европейската общност, който беше преименуван на Договор за функциониране на Европейския съюз.
Вторичното право на ЕС
Вторичното право на ЕС се основава на учредителните договори и обхваща създадените от институциите на ЕС актове по смисъла на чл. 288 - 292 от Договора за функционирането на ЕС (ДФЕС). Това включва директиви, регламенти, решения, препоръки и становища.
Регламентът е акт с общо приложение, който е задължителен в своята цялост. Той се прилага пряко във всички държави-членки от момента на влизането му в сила.
Директивата е законодателен акт, който обвързва по отношение на постигането на определен резултат. Тя предоставя на държавите членки възможността сами да изберат начина, по който да реализират поставената обща цел. Директивата не е акт с пряко приложение и е необходимо да бъде въведена в националните законодателства на държавите членки.
Решенията са актове, които имат конкретен индивидуален адресат - държава-членка, институция или физическо или юридическо лице. Решението обвързва само адресата си и е задължително в своята цялост.
Препоръките и становищата нямат задължителен характер, но дават възможност на институциите да направят изявление и да предложат насоки за действие.
Съд на Европейския съюз
Съдът на Европейския съюз е съдебната институция на Съюза, която е създадена през 1952 г. със седалище в Люксембург.
Съдът се състои от три юрисдикции: Съд, Общ съд и Съд на публичната служба. Неговата основна задача е да осъществява контрол за законосъобразност на актовете на институциите на Съюза, както и да осигурява еднакво тълкуване и прилагане на правото на Европейския съюз.
Практиката на Съда на Европейския съюз, заедно с договорите, регламентите, директивите и решенията, съставлява правото на Съюза.
За повече информация:
Обобщена информация за законодателството на ЕС
База данни за достъп до правото на Европейския съюз
База данни за междуинституционални процедури
Общ портал за националните законодателства на държавите членки