Трудови правоотношения

В България трудовите отношения между работника (служителя) и работодателя, както и други отношения, непосредствено свързани с тях са уредени в Кодекса на труда (КТ). Кодексът се прилага за трудовите правоотношения на български граждани, граждани на държави членки на Европейския съюз, на държави - страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство или на Конфедерация Швейцария с работодатели в България, както и с български работодатели в чужбина, доколкото не е предвидено друго в закон или в международен договор, който е в сила за Република България.

КТ не се прилага за трудови правоотношения с международен елемент, ако страните са избрали трудовото им правоотношение да се урежда от законодателството на друга държава.

Трудовите права, придобити в чужбина, се признават в Република България по силата на закон, акт на Министерския съвет или на международен договор, по който Република България е страна.

Трудовият договор се сключва в писмена форма между работника (служителя) и работодателя преди постъпването на работа. Трудовият договор може да бъде сключен за неопределено време или като срочен трудов договор.

Трудовият договор съдържа данни за страните и определя:

• мястото на работа;
• наименованието на длъжността и характера на работата;
• датата на сключването му и началото на неговото изпълнение;
• времетраенето на трудовия договор;
• размера на основния и удължения платен годишен отпуск и на допълнителните платени годишни отпуски;
• еднакъв срок на предизвестие и за двете страни при прекратяване на трудовия договор;
• основното и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер, както и периодичността на тяхното изплащане;
• продължителността на работния ден или седмица.

С трудовия договор могат да се уговарят и други условия, свързани с предоставянето на работната сила, които не са уредени с повелителни разпоредби на закона, както и условия, които са по-бл�