Установяване в България

Установяване в България

Установяване в България

Установяването в Република България включва правото на предприемане и развиване на дейност със стабилен и непрекъснат характер при същите условия, предвидени в националното законодателство, които са приложими за българските граждани.

Всяко чуждестранно лице (физическо или юридическо) има право да установи своята дейност в Република България, както и правото да създава и ръководи предприятия, при условията, определени от българското законодателство.

За лицата, които са граждани на държава членка на ЕС, на държава страна по ЕИП или на Конфедерация Швейцария е предвидена възможност да бъде призната търговската им регистрация от държавата по произход, без да необходимо да преминават повторно през същата процедура.

За стартиране и упражняване на голяма част от осъществяваните икономически дейности в Република България е необходимо придобиване на търговско качество. Търговци и клонове на чуждестранни лица, за да започнат да упражняват своята дейност е необходимо да бъдат вписани в Търговския регистър, който се води от Агенцията по вписванията към министъра на правосъдието, като бъде спазена уредената в законодателството процедура. Заявленията за регистрация са по образец, могат да бъдат подадени както на хартиен носител, така и в електронна форма, при спазване на условията и реда на Закона за електронния документ и електронния подпис.

Едноличните търговци и търговските дружества, като най-разпространени правни форми за осъществяване на търговска дейност, придобиват търговско качество още от момента на регистрацията си и могат да осъществяват всички видове търговски сделки, изброени в член първи от Търговския закон, както и всякакъв друг вид търговска дейност, която не противоречи на закона или добрите нрави, стига за нея да не се изисква специално разрешение или лиценз.

Една фирма може да се занимава с неограничен брой дейности – например можете да регистрирате фирма за продажба на облекло, която в същото време предлага консултантски услуги и се занимава със спедиторска дейност.

По отношение на някои дейности съществува нормативна регламентация, която налага тези дейности да се осъществяват само от определен вид търговци и не допуска извършването на друга дейност, освен изрично предвидената в закона.

Когато за достъпа до упражняването на дадена дейност се изисква издаване на разрешение или лиценз, чуждестранното лице, което има желание да развива тази дейност на територията на страната следва да се сдобие с него. За лицата, които са граждани на държава членка на ЕС, на държава страна по ЕИП или на Конфедерация Швейцария, в зависимост от вида дейност и начина, по който тя ще бъде осъществявана, е предвидена възможност за признаване на издадените разрешения или лицензи в държавата по произход, до степента, в която покриват изискванията на българското законодателство.

Сферата на услугите заема голям дял в икономиката на страната, тяхната обща уредба се съдържа в Закона за дейностите по предоставяне на услуги, с който се въвежда Директива 2006/123/ЕО. Достъпът до услуги и упражняването на дейност по предоставяне на услуги се извършва свободно, освен когато акт на Европейския съюз или специален закон, който въвежда актове на ЕС, предвижда друго.

За упражняване на професии, които са регулирани в България, се прилагат разпоредбите на Закона за признаването на професионални квалификации, с който се въвежда Директива 2005/36/ЕО. Достъп до регулирана професия и нейното упражняване в България е възможно едва след признаване на професионалната квалификация от компетентния орган по съответната регулирана професия.

Признаването на професионалната квалификация предоставя на гражданите на държава членка на ЕС, на държава страна по ЕИП или на Конфедерация Швейцария, достъп до съответната регулирана професия в Република България, за която са придобили квалификация в друга държава членка, и правото да упражняват тази професия при същите условия, които се прилагат към българските граждани.

Професионална квалификация, която не е придобита в държава членка, може да бъде призната на гражданин на трета държава при условията на взаимност, установени за всеки конкретен случай, когато квалификацията съответства на нормативните изисквания в Република България.