Корпоративното подоходно облагане

Корпоративният данък в България е 10% и се регулира от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО). Данъчната основа за определяне на корпоративния данък е данъчната печалба.

С корпоративен данък се облага данъчната печалба на местните юридически лица и на чуждестранните юридически лица от място на стопанска дейност в България.  Юридически лица, които не са регистрирани в България и не извършват дейност в страната чрез място на стопанска дейност, плащат данък само върху доходите, получени от източник в България.

Данъчно задължени лица са:

• местните юридически лица;
• чуждестранните юридически лица, които осъществяват икономическа дейност в Република България чрез място на стопанска дейност, извършват разпореждане с имущество на такова място на стопанска дейност или получават доходи от източник в Република България;
• едноличните търговци, както и физическите лица, регистрирани като тютюнопроизводители и земеделски производители, които определят облагаемия си доход по реда на чл. 26 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица - за данъците, удържани при източника и в случаите, определени в Закона за данъците върху доходите на физическите лица;
• физическите лица - търговци по смисъла на чл. 1, ал. 3 от Търговския закон - за случаите, определени в Закона за данъците върху доходите на физическите лица;
• работодателите и възложителите по договори за управление и контрол - за данъка върху социалните разходи.
• За целите на този закон неперсонифицираните дружества и осигурителните каси, създадени на основание чл. 8 от Кодекса за социално осигуряване, се приравняват на юридическите лица.
• За целите на облагане на доходите с източник в Република България данъчно задължено лице е и всяко чуждестранно организационно и стопански обособено образувание (тръст, фонд и други подобни), което самостоятелно извършва стопанска дейност или извършва и управлява инвестиции, когато не може да се установи притежателят на дохода.

В ЗКПО са дадени следните определения за:

Местни юридически лица – това са юридическите лица, учредени съгласно българското законодателство и дружествата, учредени съгласно Регламент (ЕО) № 2157/2001 на Съвета, и кооперациите, учредени съгласно Регламент (ЕО) № 1435/2003 на Съвета, когато седалището им е в страната и са вписани в български регистър.

Чуждестранни юридически лица - съгласно чл. 4 от ЗКПО, това са тези юридическите лица, които не са местни.

Място на стопанска дейност  - това е:

            а) определено място (собствено, наето или ползвано на друго основание), посредством което чуждестранно лице извършва цялостно или частично стопанска дейност в страната, като например: място на управление; клон; търговско представителство, офис; кантора; ателие; завод; работилница (фабрика); магазин; склад за търговия; сервиз; монтажен обект; строителна площадка; мина; кариера; сонда; петролен или газов кладенец; извор или друг обект на извличане на природни ресурси;

         б) извършването на дейност в страната от лица, упълномощени да сключват договори от името на чуждестранни лица, с изключение на дейността на представителите с независим статут по Търговския закон;

         в) трайно извършване на търговски сделки с място на изпълнение в страната, дори когато чуждестранното лице няма постоянен представител или определено място.

Данъчно задължените лица, които се облагат с корпоративен данък, подават годишна данъчна декларация по образец за данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък.

Годишната данъчна декларация се подава в срок до 31 март на следващата година в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по регистрация на данъчно задълженото лице. С годишната данъчна декларация се подава и годишният отчет за дейността.

Годишен отчет за дейността не подават данъчно задължените лица, които едновременно са изпълнили следните условия:

• не са извършвали дейност през годината;
• не са отчели приходи или разходи за годината съгласно счетоводното законодателство.

Данъчно задължените лица внасят корпоративния данък за съответната година в срок до 31 март на следващата годината след приспадане на внесените авансови вноски за съответната година.

Данък при източника

С данък при източника се облагат дивиденти и ликвидационни дялове, разпределени от местни юридически лица в полза на:

• чуждестранни юридически лица, с изключение на случаите, когато дивидентите се реализират от чуждестранно юридическо лице чрез място на стопанска дейност в страната;
• местни юридически лица, които не са търговци. 

Данъчната ставка на данъка, удържан при доходи от дивиденти е 5%.

Не се удържа данък, когато дивидентите са разпределени в полза на: местно юридическо лице, което участва в капитала на дружество като представител на държавата; договорен фонд; чуждестранно юридическо лице, което е местно лице за данъчни цели на държава членка на Европейския съюз, или на друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство.

Данък при източника върху доходите на чуждестранни лица

С данък, удържан при източника се облагат следните доходи на чуждестранно юридическо лице, когато не са реализирани чрез място на стопанска дейност в страната:

• Доходи от финансови активи и от сделки с финансови активи, издадени от местни юридически лица, държавата и общините.
• Лихви, в това число лихви, съдържащи се във вноските по финансов лизинг.
• Доходи от наем или друго предоставяне за ползване на движимо имущество;
• Авторски и лицензионни възнаграждения.
• Възнаграждения за технически услуги.
• Възнаграждения по договори за франчайз и факторинг.
• Възнаграждения за управление или контрол на българско юридическо лице.
• Доходите от наем или друго предоставяне за ползване на недвижимо имущество, намиращо се в страната.
• Доходите от разпореждане с недвижимо имущество, намиращо се в страната.
•  Възнаграждения на чуждестранни юридически лица, установени в юрисдикции с преференциален данъчен режим, за услуги или права, с изключение на случаите, когато услугите или правата са реално предоставени.
• Неустойки и обезщетения от всякакъв вид, начислени в полза на чуждестранни юридически лица, установени в юрисдикции с преференциален данъчен режим, с изключение на обезщетенията по застрахователни договори.

Данъчната ставка за данъка върху доходите от лихви, авторски и лицензионни възнаграждения е 5% (при условията посочени в ЗКПО), а върху всички останали доходи е 10%.

Лицата, задължени да удържат и внасят данък при източника, декларират дължимия данък за тримесечието с декларация по образец в срок до края на месеца, следващ тримесечието. Декларацията се подава в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите, където е регистриран или подлежи на регистрация платецът на дохода.  

Данък върху разходите

Данъчната ставка на данъка върху всички видове разходи е 10%. Следните разходи, подкрепени с документи, са предмет на облагане с данък върху разходите:

• Представителни разходи, свързани с дейността - данъчно задължени лица за този вид данък са лицата, които подлежат на облагане с корпоративен данък. Разходите на юридическите лица, които се облагат с алтернативен данък, не се облагат с данък върху разходите. Данъчната основа за определяне на данъка върху разходите е брутната сума на начислените разходи за съответния месец.
• Социални разходи в полза на персонала - данъчно облагаемите разходи за социалните разходи, предоставени в натура на работници и служители и лица, наети по договор за управление и контрол (наети лица). Социалните разходи, предоставени в натура включват и: разходите за вноски за допълнително доброволно осигуряване, за доброволно здравно осигуряване и за застраховки "Живот" и разходите за ваучери за храна.
• Социалните разходи, които не са предоставени в натура, представляващи доход на физическо лице, се облагат при условията и по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица. Данъчно задължените лица са всички работодатели и възложители по договори за управление и контрол.
• Разходите, свързани с експлоатация на превозни средства, когато с тях се осъществява управленска дейност.

В определени случаи, посочени в чл. 208, 209 и 210 от ЗКПО, данъчно задължените лица са освободени от облагане.

Данъкът върху разходите се декларира с годишната данъчна декларация и се внася до 31 март на следващата календарна година.

Алтернативни данъци

С алтернативен на корпоративния данък се облагат:

• Бюджетните предприятия (ведомства, общини и др.). Данъчната ставка е 3%, а за общините – 2%.
• Организаторите на хазартни игри - заплащат данък върху хазартната дейност, определен на база получените залози или брой хазартни съоръжения. Данъкът е в размер на 15%.
• Лицата, извършващи морско търговско корабоплаване - заплащат данък 10% върху дейността от опериране на кораби, който се определя на база нетния тонаж на корабите за ден експлоатация.

За дейностите извън подлежащите на облагане с алтернативен данък, тези лица са задължени за корпоративен данък.

Спогодби за избягване на двойното данъчно облагане

Когато в данъчна спогодба или в друг международен договор, ратифициран от България има разпоредби, различни от тези на ЗКПО, прилагат се разпоредбите на съответната данъчна спогодба или договор.

Данъчно задължените лица имат право на данъчен кредит при условията и по реда на ЗКПО, за данъци, платени в чужбина, когато не се прилагат разпоредби на международен договор.

Данъчният кредит се определя за всяка държава и за всеки вид доход поотделно и се ограничава до размера на българския данък върху тези печалби или доходи.

За да се възползва от облекченията, предвидени в договор за избягване на двойното данъчно облагане, чуждестранно лице трябва да подаде заявление по образец до данъчната администрация, като приложи документи, доказващи, че лицето:

• е гражданин на договарящата държава по смисъла на съответния договор за избягване на двойното данъчно облагане;
• е придобило дохода от източник в България;
• не притежава място на стопанска дейност или определена база в България, с които да е свързан дохода;
• изпълнява специалните изисквания за приложимост на договора или на отделни негови разпоредби по отношение на лицата, посочени в договора, в случаите, когато са предвидени такива специални изисквания в съответния договор.

Към заявлението трябва да се приложат писмени доказателства относно вида, основанието за получаване и размера на съответния доход.

Данък върху доходите на физическите лица

Облагането на доходите на физическите лица, включително на доходите от дейност като едноличен търговец, е уредено със Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ).

Данъчно задължени по ЗДДФЛ лица са:

• местните физически лица - за придобити доходи от източници в България и в чужбина;
• чуждестранните физически лица - за придобити доходи от източници в България;
• местните и чуждестранни лица, задължени да удържат и внасят данъците по ЗДДФЛ.

Видовете данъци върху доходите на физическите лица са:

• данък върху общата годишна данъчна основа – 10%

С данък върху общата годишна данъчна основа се облагат доходите от: трудови правоотношения; друга стопанска дейност (упражняване на свободна професия, занаят и др.); наем или от друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество; доходи от прехвърляне на права или имущество; доходи от други източници.

• данък върху годишната данъчна основа – 15%

С данък върху годишната данъчна основа се облагат доходите от стопанска дейност като едноличен търговец, както и доходите на физическите лица, регистрирани като земеделски производители или като тютюнопроизводители, които се облагат по ред аналогичен на предвидения за едноличните търговци.

• окончателен данък – 10%, 7% или 5%.

С окончателен данък се облагат конкретно изброени доходи начислени/изплатени в полза на чуждестранни физически лица от източници в България, ако не са реализирани чрез определена база в страната, както и някои видове доходи, придобити от местни физически лица. Данъчна ставка от 5% се прилага за доходите от дивиденти и ликвидационни дялове в полза на местни и чуждестранни физически лица. Ставка от 7% се прилага за облагаемите доходи по дългосрочни договори за застраховка "Живот" (когато срокът на договора е 15 или повече години). За останалите доходи, подлежащи на облагане с окончателен данък по реда на ЗДДФЛ ставката е 10%.

Когато в данъчна спогодба или в друг международен договор, ратифициран от България има разпоредби, различни от тези на данъчния закон, прилагат се разпоредбите на съответната данъчна спогодба или договор.

• Физическите лица подават годишна данъчна декларация. Данъчната декларация се подава до 30 април на следваща година на придобиване на дохода. Данъкът следва да бъде платен до 30 април на годината, следваща годината на придобиване на дохода. Върху определени видове доходи, данъкът се удържа авансово на месечни или тримесечни вноски.

Годишна данъчна декларация се подава от местни и чуждестранни физически лица, които през предходната година са придобили доходи: 

• подлежащи на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа, включително за доходите от трудови правоотношения по §1, т. 26, букви „е" и „и" от допълнителните разпоредби на ЗДДФЛ;
• подлежащи на облагане с данък върху годишната данъчна основа - доходи от стопанска дейност като едноличен търговец и доходи от друга стопанска дейност по чл. 29а от ЗДДФЛ;
• подлежащи на облагане с патентен данък по реда на Закона за местните данъци и такси.

Местните физически лица следва да декларират:  

• Придобитите през годината от източник в чужбина доходи от дивиденти, ликвидационни дялове, както и облагаеми доходи от допълнително доброволно осигуряване, от доброволно здравно осигуряване и от застраховки „Живот".  
• Притежаваните акции и дялови участия в дружества, място на стопанска дейност, определена база и недвижима собственост в чужбина.  
• Предоставените/получените парични заеми. 

Чуждестранните физически лица, които са местни лица за данъчни цели на държави членки на Европейския съюз, или на други държави – страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство, имат право да изберат да преизчислят окончателния данък за доходите по чл. 37 от ЗДДФЛ. Изборът се упражнява чрез подаване на годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ, като в декларацията се включват и всички други доходи, подлежащи на деклариране от чуждестранното физическо лице.

Годишна данъчна декларация не са задължени да подават физическите лица, които са получили само:

• доходи от трудови правоотношения,
• доходи, които са данъчно необлагаеми;
• доходи, облагаеми с окончателен данък;

Годишна данъчна декларация не се подава и в случаите,  когато физическо лице е регистрирано като едноличен търговец, но през предходната година не е осъществявало стопанска дейност, не е придобивало други доходи, подлежащи на деклариране и не са налице обстоятелства, които е длъжно да декларира (недвижима собственост в чужбина, получени и предоставени парични заеми и др.).

Данък добавена стойност

Облагането с данък върху добавената стойност (ДДС) е уредено в Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).

Съгласно закона, данъчно задължено лице е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея.

Ставката по ДДС е 20% и се прилага спрямо:

• всяка възмездна облагаема доставка на стока или услуга, освен за изрично посочените в закона, които се облагат с данъчна ставка 0%;
• вносът на стоки на територията на страната;
• всяко възмездно вътреобщностно придобиване с място на изпълнение на територията на страната.

Намалена ставка от 9% се прилага за настаняване в хотели и подобни заведения, включително за ваканционно настаняване и отдаване под наем на места за площадки за къмпинг или каравани.

Нулева данъчна ставка се прилага за:

• доставката на стоки, които се изпращат или превозват от място на територията на страната до трета страна или територия извън територията на Европейската общност от или за сметка на доставчика;
• определени доставки, свързани с международен транспорт;
• доставка по обработка на стоки;
• доставка, свързана с безмитна търговия;
• доставка на услуги, предоставяни от агенти, брокери и други посредници
• Основни сделки, освободени от облагане с ДДС са:
• доставка, свързана със здравеопазване;
• доставка, свързана със социални грижи и осигуряване.

Освободени от ДДС са:

• доставките по прехвърлянето на правото на собственост върху земя, с изключение на земята, разположена под сградите; учредяването или прехвърлянето на ограничени вещни права върху земя (с изключение на правото на строеж, което не се облага с ДДС до издаването на разрешение за строеж), както и отдаването на земя под наем или аренда.
• доставката на сгради или на части от тях, които не са нови, доставката на прилежащите към тях терени, както и учредяването и прехвърлянето на други вещни права върху тях.
• отдаването под наем на сграда или на част от нея за жилище на физическо лице, което не е търговец. Прехвърлянето на право на собственост върху урегулиран поземлен имот по смисъла на Закона за устройство на територията, с изключение на прилежащия терен към сгради, които не са нови, не е освободена доставка и за нея се дължи ДДС.

ДДС се декларира и плаща месечно. Данъчната декларация и месечното заплащане на данъка трябва да бъдат направени до 14-ия ден на следващия месец. Данъкът по ЗДДС става изискуем по отношение на данъчно облагаемите доставки като данъчно задълженото лице следва да удържи данъка в момента на извършване на доставката на стоките или услугите.

Вътреобщностна доставка

Законът за данък върху добавената стойност въвежда понятието "вътреобщностна доставка на стоки", което всъщност заменя законовата уредба на износа, доколкото се визират търговци от държави членки на ЕС. Вътреобщностна доставка на стоки е доставката на стоки, транспортирани от или за сметка на доставчик - регистрирано лице по ЗДДС или на получателя от територията на страната до територията на друга държава членка, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка. Вътреобщностна доставка на стоки е и доставката на ново превозно средство, изпратено или транспортирано от или за сметка на доставчика или на получателя от територията на страната до територията на друга държава членка, независимо дали получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено лице. Вътреобщностните доставки, така както са определени в чл. 7 от ЗДДС, с изключение на освободените вътреобщностни доставки, се облагат с нулева данъчна ставка. По отношение на вътреобщностните придобивания, получателят на стоката заплаща ДДС, със ставка 20%, и има право да приспада данъчен кредит за начисления данък.

Данъкът върху вътреобщностни придобивания става изискуем на 15-ия ден на месеца, следващ месеца, в който е извършена доставката на стоките или услугите. Всяко регистрирано по ЗДДС лице, по отношение на което се изисква да плати данъка, следва да начисли данъка и да издаде данъчен документ, като посочи данъка на отделен ред в документа.

Местни данъци такси

Местните данъци (сред които патентен данък, данък сгради, данък върху недвижимите имоти, превозните средства, наследствата, даренията, туристически данък и др.) се определят от общинските съвети, съгласно Закон за местните данъци и такси. Те са различни за всеки регион и се събират от общините. Основните местни данъци са:

Патентен данък

Физическите лица, включително еднолични търговеци, които извършват дейности, посочени в Приложение № 4  към Закона за местните данъци и такси (патентни дейности), се облага с годишен патентен данък за доходите от тези дейности, при условие че:

1. оборотът на лицето за предходната година не превишава 50 000 лв., и

2. лицето не е регистрирано по Закона за данък върху добавената стойност, с изключение на регистрация за вътреобщностно придобиване по чл. 99 и чл. 100, ал. 2 от същия закон.

За доходите от извършваната патентна дейност лицата не се облагат по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица. 

Данъчните декларации за облагане с патентен данък и за промяна в обстоятелствата, свързани с определянето на данъка се подават в общината, на чиято територията се намира обектът, в който се извършва патентна дейност или където е постоянният адрес на лицето – за дейности, които не се извършват от обект или от постоянно място.

Срокът за подаване на данъчната декларация за облагане с патентен данък е 31 януари на текущата година, а след тази дата – непосредствено преди започване на дейността. Промените в обстоятелствата, свързани с определянето на данъка, се декларират в 7-дневен срок след настъпване на съответното обстоятелство.

Патентният данък се заплаща на четири равни вноски: до 31 януари, до 30 април, до 31 юли и до 31 октомври, за съответните тримесечия на годината.

Данък върху недвижимите имоти

С данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на територията на страната сгради и поземлени имоти в строителните граници на населените места и селищните образувания, както и поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначението определено в чл. 8, т. 1 от Закона за устройство на територията и след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон.

Не се облагат с данък поземлените имоти, заети от улици, пътища от републиканската и общинската пътни мрежи и железопътната мрежа, до ограничителните строителни линии. Не се облагат с данък и поземлените имоти, заети от водни обекти, държавна и общинска собственост, както и земеделските земи и горите, с изключение на застроените земи - за действително застроената площ и прилежащия й терен.

Данъчно задължени лица са собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти.

За новопостроените или придобитите по друг начин имоти собственикът, съответно носителят на ограниченото вещно право, уведомява за това писмено в 2-месечен срок общината по местонахождението на имота, като подава данъчна декларация за облагане с годишен данък върху недвижимите имоти. За имот, който е основно жилище, данъкът се дължи с 50% намаление.

Общинските съвети определят с наредби размера на данъка в границите от 0.1 до 4.5 на хиляда върху данъчната оценка на недвижимия имот.

Данъкът върху недвижимите имоти се плаща на две равни вноски в следните срокове: от 1 март до 30 юни и до 30 октомври на годината, за която е дължим.

Данък при придобиване на имущества по дарение и по възмезден начин

Обект на облагане с данък са имуществата, придобити по дарение, както и недвижимите имоти, ограничените вещни права върху тях и моторните превозни средства, придобити по възмезден начин. Подлежат на облагане с данък в размер на данък дарение и безвъзмездно придобитите по друг начин имущества, както и погасените чрез опрощаване задължения. Не се облагат с данък имуществата, придобити по дарение между роднини по права линия и между съпрузи.

Данъкът се заплаща от приобретателя на имуществото, а при замяна - от лицето, което придобива имуществото с по-висока стойност, освен ако е уговорено друго. В случай, когато е уговорено, че данъкът се дължи от двете страни, те отговарят солидарно.

Основа за определяне на данъка е оценката на имуществото в левове към момента на прехвърлянето, а при придобиване по давност - към момента на издаване на акта, удостоверяващ правото на собственост, който подлежи на вписване.

Данъкът се заплаща в общината по местонахождението на недвижимия имот, а в останалите случаи - по постоянния адрес, съответно по седалището на данъчно задълженото лице. Данъкът се заплаща при прехвърлянето на недвижимия имот, ограничените вещни права върху недвижим имот и моторните превозни средства, а при придобиване по давност - към момента на издаване на акта, удостоверяващ правото на собственост, който подлежи на вписване. При безвъзмездно придобиване на имущество, лицата, получили имущество, подават декларация за облагането му с данък и заплащат данъка в двумесечен срок от получаването му.

При възмездно придобиване на имущество данъкът се определя от общинския съвет в размер от 0.1 до 3 на сто върху оценката на прехвърляното имущество. При дарение на имущество, както и в случаите на безвъзмездно придобито по друг начин имущество, данъкът се начислява върху оценката на прехвърляното имущество в размер, както следва: от 0.4 до 0.8 на сто - при дарение между братя и сестри и техните деца; от 3.3 до 6.6 на сто - при дарение между всички други лица.

Данък върху превозните средства

С данък върху превозните средства се облагат:

• превозните средства, регистрирани за движение по пътната мрежа в Република България;
• корабите, вписани в регистрите на българските пристанища;
• въздухоплавателните средства, вписани в държавния регистър на Република България за гражданските въздухоплавателни средства

Данъкът се заплаща от собствениците на пътни превозни средства. Данъчната ставка на данъка зависи от вида и характеристиките на съответното превозно средство.

Данъкът върху превозните средства се плаща на две равни вноски в следните срокове: от 1 март до 30 юни и до 30 октомври на годината, за която е дължим. На предплатилите от 1 март до 30 април за цялата година се прави отстъпка от 5%.

За превозните средства, придобити или регистрирани за движение през текущата година, данъкът се плаща в двумесечен срок от датата на придобиването им, съответно на регистрацията им за движение, в размер 1/12 част от годишния данък за всеки месец до края на годината, включително месеца на придобиването, съответно на регистрацията им за движение.

Туристически данък

С туристически данък се облагат нощувките. Данъчно задължени са лицата, предлагащи нощувки, които внасят данъка в приход на бюджета на общината по местонахождение на местата за настаняване по смисъла на Закона за туризма.

Данъкът задължително се посочва отделно в документа, издаден от данъчно задълженото лице към лицето, ползващо нощувка. Данъчно задължените лица подават декларация по образец до 30 януари всяка година за облагане с туристически данък за предходната календарна година.

Общинските съвети определят с наредба размера на данъка в граници от 0.20 лв. до 3.00 лв. за всяка нощувка съобразно населените места в общината и категорията на местата за настаняване.

Такси

Освен данъци, общините събират и някои такси за предоставяне и поддържане на обществени услуги като: такса за битови отпадъци, такса за ползване на тротоари, площади, улични платна и др., такси за различни технически и административни услуги.

За повече подробности за заплащането на местни данъци и такси, може да се свържете с поделението на общинската администрация по местонахождение на недвижимия имот или по постоянен адрес /относно данъка върху превозните средства/.

Местните данъци и такси могат да се платят в брой в поделенията на съответната общинска администрация или по банков път. Когато плащането се извършва по банков път, в платежното нареждане задължително трябва да се попълни код за вид плащане за конкретния вид данък или такса.

Гражданите и фирми могат да получат актуална данъчна и осигурителна информация чрез Информационния център на Националната агенция за приходите. Вижте повече ТУК.

Контакти с офисите на НАП

Информационен телефон на НАП - 0700 18 700

Електронни адреси на НАП:

infocenter@nra.bg –  обща информация

nap@nra.bg  -  само за кореспонденция, подписана с електронен подпис    

Работното време на салоните за обслужване във всички офиси на НАП е всеки делничен ден от 9.00 до 17.30 ч. без прекъсване. Граждани се приемат  до 17.30 ч., като обслужването им може да продължи не повече от два часа след приключване на официално обявеното работно време.

БУЛСТАТ на НАП

За информация за данък сгради, такса смет, патентен данък, данък МПС, данък върху наследството, такса за притежаване на куче за София-град вижте телефоните на общинските структури в София.

Списък на пощенските станции, в които се приемат данъчни декларации

Списък с банките, които обслужват сметките на Националната агенция за приходите

Списък със сметки на НАП

Плащането може да стане от всяка банка с попълване на преводно нареждане /вносна бележка за плащане от/към бюджета.